Идеалът на всяко общество е реалния БВП да расте с устойчиви темпове, цените да са относително стабилни, а инфлацията и безработицата да са незначителни. В действителност обаче икономическото развитие е циклично и появата на инфлацията и безработицата е неизбежно. Въпреки че по време на криза намаленото търсене и изострената конкуренция между пазарните субекти оказват натиск върху потребителските цени и може да се появи дефлация, ръстът на енергийните суровини през последните години оказа силна подкрепа на инфлацията. За първото тримесечие на годината по данни на НСИ тя е 12,9 %.
Забавените темпове на икономиката оказаха влияние и върху заетостта. Намалените поръчки на фирмите и търговски договори, принудиха редица работодатели да освободят част от персонала, за който вече не могат да осигурят заетост. През първото тримесечие на 2012 г. безработните лица в страната са 421,4 хил., от които 252,3 хил. са мъже и 169 хил. - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на безработните се увеличава с 4,8%. Коефициентът на безработица се увеличава с 0,7 процентни пункта и през първото тримесечие на 2012 г. е 12,9%, като при мъжете нараства с 1,3 процентни пункта, а при жените - с 0,1 процентни пункта, и достига съответно 14,5 и 11%.
Данните на Агенцията по заетостта отчитат по-ниски стойности към края на март от 11,5%. Разликата в двете стойности се крие в използваните методологии за оценка. Агенцията по заетостта дефинира за безработни само лицата подали заявления в бюрата по труда в цялата страна. Те от своя страна обаче не винаги са достатъчно ефективни в намирането на работа, тъй като в тях се съсредоточава предлагане на по-ниско квалифицирани професии. Места за високо квалифицирани специалисти почти не стигат до тях. Това е и една от основните причини, някои граждани да избират да търсят сами работа, без да излизат на борсата. Методологията на НСИ тук се оказва по ефективна, тъй като тя измерва нивото на безработица посредством емпирични проучвания, в които се улавя както дялът на гражданите регистрирани в бюрата по труда и този на безработните, които не са обявили официално пред държавата това.
На практика безработицата е социално икономическо явление, при което част от трудещите се не могат да си намерят работа. За безработни се считат хора в трудоспособна възраст, които в момента не работят, но желаят да започнат работа. Отчитайки процесите, които пораждат безработицата, тя се разделя в три групи: текуща, структурна и циклична.
Текущата безработицае предизвикана от естественото движение на работната ръка. Естествено е всеки работник да търси най-добрите условия за труд за себе си и по някога в процеса на това търсене той остава без работа. Този тип безработица е характерна основно за по-младите хора, които тепърва оформят себе си като работна ръка продаваща своят труд на пазара. В този процес те сменят своята професия и квалификация, придобиват образование и се преквалифицират, търсят по-добри възможности за реализация и условия за труд.
Структурната безработицае плод на технологичния прогрес. Той намалява търсенето на работна ръка в традиционни професии и увеличава потребностите на работодателите от работна сила с нова квалификация. Характерно за структурната безработица е, че има свободни работни места, но има и безработни, които не притежават необходимите познания и квалификация. В България през последните 10 години този тип безработица оказва силен натиск върху работодателите. Редица емпирични проучвания сред бизнеса открояват, като негова спънка в развитието му липсата на кадри в определени технически познания.
Променящите се нови трудови изисквания налагат на работниците да бъдат по-гъвкави и ако преди 20-30 години една професия е била достатъчна за цял живот, то реалността днес е съвсем друга. За да се отговори на новата структура работни места, е необходимо да се...