Не, спокойно. Не става дума за ожесточен научен спор прераснал в ръкопашен бой между научни сътрудници от института по социология при БАН. В текста ще разгледаме свадата между социолозите Боряна Димитрова и Мира Радева.
На кратко това, което се случи започна преди месец в едно телевизионно студио. Боряна Димитрова обвини колежката си Мира Радева, в съзнателно манипулиране на представяни от нея данни, поради което неправомерно е спечелила конкурс за обществена поръчка. През последните няколко дни скандалът продължи своето развитие. Според г-жа Димитрова, комисията от Министерството на образованието отговаряща за поръчката неправомерно дисквалифицира нейната агенция и по този начин възлага поръчка на фирмата на конкурентката й.
През последните години масова част от фирмите оптимизираха бюджетите си и перата за проучвания се оказаха едни от първите отскубнати. В известна степен това се дължеше не само на затягане на разходите на бизнеса поради тежката икономическа среда, но и на факта, че не са много и фирмите в страната умеещи правилно да интегрират получаваната обратна връзка от проучвания в маркетинговата си стратегия. Така основният бизнес в сегмента, в който работят двете дами, започна да се фокусира върху обявяваните обществени поръчки. За ожесточената конкуренция в сектора ясно говори и факта, че в конкретната поръчка превърнала се в ябълката на раздора между г-жа Димитрова и г-жа Радева, от 7 участвали в конкурса фирми, до три е отправено искане за обосновка на цената, тъй като тя е с повече от 20 на сто по-благоприятна от средната. С други думи, изразени са съмнения за половината от участниците за представяне на дъмпинг с цел ценова дискриминация на и елиминиране на конкуренцията.
Неможем да подминем с лека ръка и факта, че вместо ищцата да потърси законния механизъм, чрез който да сезира компетентните органи за злоупотребата, справедливостта започва да се търси от директни обвинения в медиите. Имайки предвид, че първите искри между двете дами пламнаха през миналата година, когато Боряна Димитрова публично се учуди на завишени в полза на правителството резултати от проучване проведено от агенцията на Мира Радева, спорът започва да придобива и характер на лична вендета между двете.
В дискусията между двете дами се намеси и друг социолог Кольо Колев ръководител на агенция Медиана. Той зае страната на ощетената г-жа Боряна Димитрова и се осъмни в качественото изпълнение на проекта според обещаните от г-жа Радева срок и бюджет. Въпреки че позицията му показва жажда за справедливост и защита на качеството на работа в сектора, малцина си спомнят днес, че три дни преди евроизборите Кольо Колев коментира пред БТВ, че разликите на евроизборите между ГЕРБ и БСП ще бъдат твърде близки (от порядъка на 2 пр. п.), а е възможно и БСП да стигне до обрат. Към конкретния момент всички агенции поднесли публично информация показваха разлики между двете партии от 7 – 10 пр.п. Именно и Агенция Алфарисърч бе публикувала ден преди това проучване, от което се виждаше, че разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на 7 пр.п. Разбира се прогнозите на г-н Колев не се оказаха верни и ГЕРБ получиха 24,36%, а Коалиция за България 18,5% - разлика от 6 пр.п. Останаха обаче нотките на съмнения дали грешната му прогноза бе продиктувана от пропуски при провеждането на проучването му или от съзнателна защита на определени интереси. Все пак всеки политически ПР и политолог знае, че подобни прогнози в последния момент могат да активизират тази част от електората, която не смята да гласува, защото мисли, че шансовете на неговата партия да е победител, са малки.
И ето тук започват да изплуват проблеми, които засягат целия сектор, в който работят двете дами. Кой и как следи за качеството на получаваната от проучвания информация и начина, по който тя се интерпретира в публично пространство? Също както недобросъвестните граждани или фирми се възползват от вратичнките оставени в законите за тяхното заобикаляне, така и възможността за грешно получаване или разчитане на емпирични резултати, може да се превърне в инструмент за умишлени манипулации, с цел икономически облаги, вината за което не се носи от никого. Просто въпрос на думи.
Естествено, че злоупотребата с публични средства, каквато описва г-жа Димитрова в отворено писмо до Сметната палата и държавната финансова инспекция, трябва да бъде прекършена, а виновниците наказани. Но все пак, намесата на медиите с цел, да се произведе скандал без компетентните органи да са проучили случая и взели решение, едва ли би помогнало на истината да излезе на яве. По-вероятният ефект е да бъде нагнетено допълнително напрежение и недоверие в обществото към всички колеги на двете дами.
Социолозите често са били обвинявани в обществото, че не могат да разчетат правилно неговите нагласи. Особено що се отнася до политическите. Усещането за манипулиране на резултатите от емпирични проучвания витае в съзнанието му при всяко обявено число. Но все пак едно е публични фигури да обвинява социолози в пристрастие на база икономически интереси, защото данните не потвърждават тяхната гледна точка, съвсем друго е те сами да го правят по между си. Имайки предвид малките мащаби на сектора и факта, че наложилите се в публичното пространство агенции могат да се преброят на пръсти, разтърсващите го скандали разкриват тъжната реалност, че явно интересните в него надскачат размерите му и не му позволяват да се саморегулира, за да произвежда качество имунизирано срещу съмнения и критики. Няколко месеца преди местните избори през 2011 г. Българската социологическа асоциация (БАС), в която членуват повечето водещи социолози и агенции, се събра на семинар, за да обсъди проблемите си. Случващото се днес обаче показва, че проблемите все още са си там, а следващите парламентарни избори вече чукат на вратата ни.