Няколко месеца преди изборите през 2009 г. бъдещият финансов министър спечели доверието на инвеститорите и активно търгуващите на българската фондова борса играчи като възприе и лансира на политическата сцена, идеята за приватизиране през борсата на държавните дялове в трите електроразпределителни дружества в страната. Идеята реално можеше да се определи като революционна имайки предвид как протече процесът на приватизирания в края на 90-те, защото раздържавяването чрез борсата гарантира прозрачност тъй като ще направи явен купувачът, а цената ще бъде свободно определена от оценките на самите инвеститори. Така ще се избегне разпродаването под масата на държавни активи на нереално ниски цени на приближени до властта бизнесмени ползващи се с „особен статут”. Нещо, което се бе превърнало през годините в определение за преминаването от държавно контролирана икономика към пазарна. Кризата оряза сериозно източниците на приходи в бюджета и всеки алтернативен такъв бе добре дошъл. Раздържавяването на енергийните дружества бе записано и като антикризисна мярка от самото правителство през 2010 г.
Все пак парите не бяха всичко. Държавата като стопанин се провали в управлението на много от своите фирми. Стратегически дружества като БДЖ и Български пощи изгубиха пазарните си позиции и натрупаха дългове към кредитори за милиони левове. А стоейки близо до властта, държавните дружества се превръщаха често в разменна монета изкушаваща редица политици да я използват за разплащане с верни партийни членове или „окопаване“ на свои кадри. Така в управителните и надзорни съвети попадаха не експерти, а послушници изпълнили дълга към партията си. Раздържавявайки ги държавата даваше възможност управлението върху дружествата да бъде поето от пазарно ориентирани фирми и инвеститори, с опит в съответния сектор и желание за създаване на печеливш бизнес модел разкриващ нови работни места.
По вече показаният пример от раздържавяването на БТК през борсата, пазарните участници очакваха, че предлагането на добри компании ще предизвика интереса на чуждестранните инвеститори и те ще влязат на българската борса. Тя е и най-лесният начин за чуждестранни бизнесмени да инвестират в българската икономика. Интересът на парите отвън, към предлаганите компании се очакваше да се разпръсне и върху акциите на други български дружества, а търсенето трябваше да доведе до повишаване и на цените. Имайки предвид, че част от парите за пенсия на населението са вложени от частните пенсионни фондове в акции на БФБ, ръстът на цените щеше да доведе и до ръст в доходността на фондовете.
Но за всички тези очаквания се говореше до миналата година. През декември 2011 г. държавните дялове в EVN направиха своя борсов дебют. Предлагането се проведе на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи стойности на една акция, ги превърнаха в бутикови за повечето пазарни участници тъй като те бяха толкова скъпи, че малцина можеха да придобият част от тях. При тези високи цени ликвидността на акциите се очакваше да бъде почти нулева и това се потвърди. Инвеститорите се насочват основно към ликвидни акции, с които могат бързо и лесно да оперират. При подобни публични компании, собствениците на пакетите акции, предварително договарят извън борсово цената и използват БФБ само, за да осъществят прехвърлянето на собственост. Ето защо не беше и изненада, че новият собственик се оказа настоящият, който да придобие над 95% от собствеността и отписа през лятото енергийните дружества от борсата. Така работата на ключово предприятие потъна в мъгла.
Предлагането на дяловете от Енерго-про обаче раздвижи борсата. След обявеното търгово предложение за акциите на EVN на цени значително по-високи от първичното предлагане, пазарът трескаво се впусна в оптимизъм в търсене на бърза печалба, разчитайки, че сценарият ще се повтори и показа, че спомените за славните години на БФБ не са забравени. Спекулантите тук се оказаха прави и мажоритарният собственик придоби почти цялата емисия, но отрече да обмисля отравяне на търгово предложение. Все пак вторична търговия на акциите на дружествата имаше, но очакванията за висок скок в цената не се потвърдиха.
В началото на миналата седмица на пода на борсата излязоха и последните два пакета от енергийните дружества - ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение. При тях видените по-рано сценарии за раздържавяването не се сбъднаха. Мажоритарният собственик остана пасивен и не предприе действия за придобиване на цялостна собственост. Възпиращ момент тук бе и цената (ЧЕЗ Разпределение България АД бяха предложени на 1 415 лв. за акция, а ЧЕЗ Електро на 8 660 лв. за акция) , която не е по джоба на масовият спекулант на БФБ, а рискът днес е прекалено голям, за да бъде използван заемен капитал. Все пак пакетът от държавните дялове тук остана в ръцете на инвеститорите. Уникредит Булбанк придоби 9,9% от ЧЕЗ Електро България АД и 5,4% от ЧЕЗ Разпределение България АД, а фондове на ПОК Доверие пък се сдобиха с 11,94% от ЧЕЗ Разпределение България АД.
Ето така приключи и дългогодишното чакане на всеки инвеститор на БФБ. Ефектът върху пазара от раздържавяването остана минимален. Последните дни на октомври бяха увенчани с преминаването на няколко големи пакета акции през борсата.През първият борсов ден на ЧЕЗ, се изтъргуваха 8,2% от капитала на Булгартабак холдинг на стойност 45,5 млн. лв. в три пакета от по около 200 хил. акции на цена от 75 лв. за брой. Големи прехвърляния имаше още при ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ за 5,706 млн. лв., Химснаб България за 3 млн. лв. и Велграф Асет Мениджмънт за 2,75 млн. лв.На борсата вчера бяха прехвърлени 16,8% от акциите на Агро Финанс АДСИЦ на стойност 11,615 млн. лв. при средна цена от 2,15 лв. за брой.
Въпреки че тези големи пакети минали през пода на борсата показват известно оживление у участниците на пазара, приватизацията на държавните дялове не изпълни най-важната си задача – да привлече интересът на чуждите инвеститори към справящите се в криза и печеливши български компании. Причините за това могат да бъдат търсени от липсата на проспект на английски език при листването на EVN, до несигурната икономическа политика водена от управляващите. Все пак ясно е обаче едно - животът на БФБ не е умрял, но ако държавата не види в борсата реален инструмент за финансиране на бизнеса и изсветляване на сивия сектор, то нейната подкрепа ще продължава да бъде хаотична и добрите идеи да се изпразват от съдържание. А инвеститорите? Просто ще продължават да подминават българския пазар като твърде рисков, a дребните спекуланти ще прекарват повече време в обсъждания по форумите отколкото в активна търговия.