Малко преди нова година официално бе даден стартът на „разяснителната” кампания за първия в демократичната история на страната референдум. Няма да ви цитирам какъв е въпросът, защото след като другарките преподаващи по български език и закичили гербер в косите си, му направиха многократен синтактичен, пунктуационен и морфологичен разбор, съдържанието му вече изцяло се изгуби в превода към гражданите. Само до преди седмица кампанията вървеше изключително вяло. Разбира се странно е, че след като темата за и против Белене бе дъвкана и предъвквана вече над 20 години, присъства в политическото портфолио на всеки устремил се към властта и са похарчени милиони, чиято точна сума вече не може да се изчисли, има нужда още да се разяснява. А и какво повече може да бъде казано от всичко до сега? Още по-странно е, че „политическият елит” вече 20 години не може да вземе решение по експертен въпрос и го оставя в ръцете на гражданите. Все пак същите хора претендират, че са компетентни по всички останали важни ръководни въпроси. (Хм, в този ред на мисли, защо ли не бъде оставено в ръцете гражданите и разпределянето на държавния бюджет?)
Разглеждайки настроенията на гражданите забелязвам, че една не малка част не се вълнуват толкова от това дали ще има Белене или не, дали ще развиваме ядрена енергетика или не, а от това, че ще могат да бъдат участници в първия референдум. Всъщност политическите изказвания също се съсредоточават около тази теза като всички се опитват да изкарат дивиденти за наближаващите избори. Редица социолози вече започнаха да определят референдумът като сондиране на общественото мнение, кои са най-вероятно новите управляващи страната. Лупингите в мнението за и против на управляващите допълнително изпразват от съдържание демократичния акт. Познавайки умението на политиците ни да извъртат така всяка дума, че да бъде в тяхна полза, едва ли и наближаващият референдум ще даде покой на темата за енергетиката и Белене. Най-вероятно в деня след референдума отново всички политически партии ще се обявят за победители и изпразнените от съдържание спорове ще се пренесат в литературен анализ – какво е искал да каже автора със своето да или не.
Все пак страната се намира в разяснителна кампания и нека да се опитаме да вземем информирано решение. Логиката на това би следвало да бъде, че стоящите от двете страни на барикадата трябва да обяснят и защитят своите тези с конкретни факти. От тази седмица в българския ефир започнаха да се разпространяват интересни рекламни клипове, които би трябва да ни дадат повече информация по експертната тема. Е да, ама ... Нека разгледаме един от рекламните клипове.
И така какво ни казва той:
1)Ако не построим АЕЦ Белене, ще се наложи да се внася ток и тогава мутрите ще започнат да правят далавери с него. Ще го купуват евтино и ще ни го продават с безбожни надценки. А не би ли трябвало да има ясни и регламентирани правила за това, кой и как се внася ток и как се формира цената му? Този клип каква информация ни носи по експертния проблем?
2) Ако не построим АЕЦ Белене, държавата няма да може да се справи с далаверите с внос на ток. А не би ли трябвало да не е така? и отново: Този клип каква информация ни носи по експертния проблем?
Чутото в този клип, аргументи за развитието на ядрената енергетика ли трябва да бъдат или откровени заплахи към обществото? Отговаря ли той на целта да се вземе информирано решение на референдума или да се окаже натиск към определено такова? Отговорите на тези въпроси може всеки сам за себе си да ги определи. Странно е все пак да видиш, че визията на политическия ти елит за страната е мутри и далавери.