Избирателни теории

Уличните протести, които бяха използвани като претекст от страна на ГЕРБ да сдаде предварително властта, показваха гражданска позиция и обединение. Това обаче много бързо бе забравено с включването на машината за избори. Гражданските лидери се подслониха уютно под стрехите на политическите субекти срещу, които сами протестираха. А протестният вот се превърна в безнадежден и всички протестиращи останаха извън властта, извън парламента и извън държавната субсидия, която би могла да им помогне за създаването на гръбнака на нови политически партии, които да бъдат различни и по-ориентирани към гражданите.

Месецът на предизборна агитация превърна страната в кочина, като се изливаха купища кални обвинения и кофи от компромати. Реалните управленски платформи отсъстваха и бяха заменени с популистки обещания за държавно увеличаване на пенсии, помощи, та дори и заплати. Показателно за това беше липсата на лидерски дебати. През 2009 г. Сергей Станишев неистово молеше Бойко Борисов с всякакви средства и лозунги като „Изкарай Бойко на дебат!“. Тогава лидерът на ГЕРБ зае пасивна позиция и застана зад своите експерти с думите „Те ще управляват, а аз само ще ги насочвам.“ 4 години по-късно никой вече не иска да провежда дебати, а да води монолози в предизборни студия. Всеки сблъсък на гледни точки между представители на различни политически партии, завършваше с кръчмарско говорене и махленски обиди. В тази ситуация не стана ясно какво е новото бъдеще, което се предлага на страната. В известна степен това бе и очаквано, тъй като няма как лицата, които съставяха до преди 3 месеца парламент с изчерпано доверие да се преобразят в нови.

След изборния ден страната се оказа в патова ситуация, в която няма политическа сила, която може самостоятелно да състави правителство, а коалициите изглеждат невъзможни. АТАКА са спрягани често за поддръжник на ГЕРБ за ново правителство, но самите те изказаха остри думи срещу подобен съюз. Имайки предвид, че в предходния парламент, ГЕРБ успя да отцепи част от депутатите на националистите, които в последствие станаха независими и така взе част от субсидията на партията, то Волен Сидеров едва ли ще рискува да се доближи отново толкова близко до ГЕРБ. От друга страна АТАКА приема изключително маневрена позиция, че би подкрепила всеки подкрепящ идеите й и така остава отворена за всички възможни политически конфигурации за съставяне на правителство.

Въпреки че БСП и ДПС се наложиха в общественото пространство като естествен съюзник, през последните дни ДПС отправи няколко публични критики към възгледите на социалистите за управленски промени. За да може да има обаче работещо и стабилно мнозинство в моментната вариантите клонят от невъзможни до изключително невъзможни. Към момента ГЕРБ трябва да направи коалиция между БСП или ДПС, за да разполага с пълно мнозинство. Нещо, което може много да навреди на партията и тя да загуби доверието на избирателите. Евентуален съюз със социалистите би било политическо самоубийство за Бойко Борисов и самата партия.

Вероятността за правителство с ДПС изглежда по-вероятна имайки предвид, че през последните месеци Борисов смекчи острите думи срещу партията, а оттеглянето на Ахмед Доган й предаде по-европейски вид. Лютви Местан заяви няколко пъти, че не би вкарал партията си в коалиция с ГЕРБ, но както обича да казва Бойко Борисов, „не  е важно какво мисли той, а неговия шеф”, в случая Ахмед Доган.  Бившият лидер излезе от политическият живот на страната, но по този начин има възможността да види от страни кой би бил най-полезният ход за партията му. Имайки предвид твърдият електорат на партията, това решение би могло лесно да се комуникира и тя да не загуби подкрепата си.

Вариант за широка коалиция между 4-те парламентарно представени партии също изглежда вероятен, но не и стабилен тъй като допирните точки в управленските визии и на 4-те партии са малко. Друг вариант е БСП да успее да стигне до частично касиране на изборите в някои райони и по този начин да открадне мандат от ГЕРБ, с който евентуалният им съюз с ДПС да достигне до 121 депутата. Тъй като конституционният съд едва ли ще успее да се произнесе по всички искания за касиране на вота в рамките на сформиране на правителство, ако АТАКА подкрепи негласно програмното правителство на БСП, при подобно развитие новото правителство ще се сдобие с необходимата стабилност и може да изкара 4 годишния си мандат дори и при оттегляне на подкрепата на националистите.Възможността да се състави правителство между ГЕРБ, АТАКА и евентуално открадване на мандат от БСП би била доста по-нестабилна поради това, че депутатите на ДПС и БСП са много по-дисциплинирани и предвидими в решенията си от тези на националистите.

При всички сценарии има обаче един проблем – договореностите между партиите трябва да бъдат разписани чрез коалиционен съюз, за да се постигне определена сигурност в партньорите. Явната управленска коалиция между, които и да било партии вече е амортизирана формула и в общественото съзнание се асоциира като договорка за разпределяне на облагите от властта. Без такава коалиция обаче, всяка партия ще има възможността да забие нож в гърба на партньора си като оттегли подкрепата си в най-удобния за нея момент и да избяга от отговорност.

За да не влиза в рискови и сложни договорки за властта с неясен резултат ГЕРБ, предприе стратегическа стъпка с искане за цялостно касиране на изборите. Моментната ситуация, чиято положителна развръзка е все по-неясна, води до нови предсрочни избори. Неизвестното тук е само кога ще бъдат те. За предходните управляващи провеждането им, колкото се може по-бързо е стратегическо предимство, тъй като преките им опоненти са финансово изтощени, а някои от тях като БСП дори използваха банков кредит за отминалата кампания. Към момента ГЕРБ са най-богатата политическа партия и има сериозни спестявания.

Бързите избори са проблем за АТАКА тъй като техните нови преки конкуренти от НФСБ успяха да се превърнат в 5-та политическа сила като не им достигнаха няколко хиляди гласа за участие в новия парламент. Бързите избори ще откъснат част от разочарованите  избиратели на АТАКА, които виждайки, че новата националистическа партия може да влезе в парламента и евентуално да участва в коалиция за управлението на страната, ще подкрепят Валери Симеонов.

Въпреки оставката на Иван Костов и ръководството на ДСБ, партията има сериозен потенциал да концентрира демократичния вот, който вижда СДС в процес на полуразпад, да припознае партията на командира като единствената десница имаща шанс да влезе в парламента. Така няколко хилядите избиратели, които не достигнаха на партията да прескочи 4 процентовата бариера да я подкрепят.

Движение България на гражданите може също да събере недостигналите й гласове, за да влезе в парламента, тъй като Меглена Кунева нееднократно е припознавана от избирателите като „най-малкото зло” на българската политическа сцена. При повторни избори може да се очаква избирателната активност да надхвърли тази от последните, която бе натисната и от истеричният скандал с намерените бюлетини. Така разочарованите от основните политически играчи, могат да се влеят в партията на бившия еврокомисар.

До нови предсрочни избори е малко вероятно обаче да се стигне с отмяна на вота на 12 май, тъй като всички отговорни институции за провеждането му вече се произнесоха, че той е бил легитимен и не е имало нарушения водещи до неговата отмяна. Имайки предвид това, конституционният съд едва ли би намерил конкретни доводи, за да касира изборите, но неминуемо следващите седмици той ще се намира в епицентъра на медийното и обществено внимание. В крайна сметка обаче, каквото и да бъде развитието, почти сигурно е, че хората, които излязоха февруари месец на улицата е твърде вероятно да останат отново без представителство в новосформираната власт. Дали обаче ще имат нови сили да извървят отново пътя от дома си до площадите, предстои да се види.