Спомняте ли си, как още преди половин година някъде Съветът за електронни медии (СЕМ) щеше да приеме закон, с който да се забрани на телевизиите да излъчват рекламните си блокове с увеличено ниво на звука? Така щеше да се сложи край на постоянното търсене на дистанционни, за да се намаля звукът на телевизора всеки път като започнат рекламните паузи и да се увеличава като проключат. Е, не знам какво се лучи с това, но резултат почти не забелязах. Тъй като не мога да се отърва от протяжните рекламни блокове и искам или не ми се налага да ги гледам, реших да си направя своя класация на най-големите безумия, на които съм се натъквал.
Президентските избори наближават и от всякъде започват да валят агитационни клипове, които да ни показват. колко достойни са кандидатите. Някои са толкова трагикомични, че няма как да не ги спомена в класацията си. Най-много се забавлявах с клипа на Татна Дончева. В него лирическият герой - кандидат президент, се изявява като лодкар, който превежда през реката вълк и агне. Въпреки че сме свикнали България да бъде представена със слънчеви поля и планини, тук авторите са решили да ни я покажат като едно много тъмно и мрачно място. Все едно сме попаднали във филм на ужасите. Единственият аналог на тази реклама, за който се сещам е рекламата на уиски Блекрам. Е, открийте сами 10-те разлики.
Ставайки въпрос за реклами, някак си не мога да подмина всичките техни разновидности, които ми предлагат перилни препарати. В личната ми класация този пазарен сегмент се оглавява от трите съседки от улица Хармония. Сюжетната линия винаги ни пренася в доста добре подреден тузарски квартал изпълнен с еднофамилни къщи. Иронията в цялата реклама е, че жените обитаващи подобен лъскав хабитат едва ли знаят дори как да пуснат пералната си машина, тъй като могат да си позволят домашна помощница за това. Но най-забавното в тези реклами винаги ми е било къде нашите героини крият праха за пране? Ето на тази реклама например, изведнъж двете съседки, които уж са нагости, изваждат из под полите си едната 3 килограмова опаковка прах за пране, а другата бутилка омекотител. Е, явно съвременните домакини не излизат без поне един перилен препарат в чантата си.
Говорейки за рекламния гений бродещ по нашите ширини, може да споменем и рекламата на кренвирши Леки. Явно на мода това лято е ретрото и носталгията от по отминалото соц време, защото Леки не са първите, които се насочват към него. Бирения сектор цяло лято ни продаваше ретро бира. Да рекламираш кренвирши на плажа може да се е сторило на някой много добра идея, но реално при 30-35 градусова жега да държиш прилежно увити хранителни продукти, за които се препоръчват да бъдат съхранявани при ниски температури в хладилник, си е просто начин да покажеш, че не разбираш какво точно рекламираш. Дали ще са кренвирши, бира, кифлички или дъвки все тая. Важното е да се споменава името на марката, а съдържанието … то не ни трябва. Нищо, че именно от неправилното им съхранение, някой може да получи хранително натравяне. Разбира се, авторите може просто да са искали да изтъкнат основно ключово предимство на новите-стари кренвирши, че издържат, както на студ, така и на слънце, но се съмнявам.
На челна позиция обаче е безспорно най-дразнещата и отвратителна реклама, която съм виждал. Това е на дезодоранта Олдспайс / Old Spice, който неутрализира потта за 48 часа. Явно някой голям рекламен гений без никакъв опит, но със солидно количество изчетени книги е стигнал до извода, че като се накараш на хората и те ще тръгнат като овце да ти купуват продукта. Е да, ама не. С този викащ разголен негър единственото, което постигат е да сложа голям Х на този продукт в моята кошница. Не стига това, ами и друг рекламен гений в България е решил, че трябва тази реклама да се излъчва нонстоп по телевизията и в интернет. Така погнусените потребители няма да могат да избягат от пищящия чобанин и ще почнат да си купуват дезодоранти само и само, за да се спре този тормоз над тях. Всъщност рекламата не е направена в България, а е просто преведена. Хубаво е все пак като искаш да печелиш пари от българските потребители, поне да вложиш някоя скромна сума, за да направиш една смислена реклама пригодена за конкретния пазар.