Що е то корупция и има ли тя почва у нас?

Тъй като в момента отново темата за корупцията в страната е на дневен ред, нека припомня няколко важни неща за това какво представлява тя и какви са нейните форми и проявления. Това, което ще прочете по-долу е част от магистърската ми теза писана през януари 2010 г.За съжаление, всичко написано и анализирано тогава се оказва изцяло актуално днес.

Корупцията е един от най-дискутираните проблеми през последните 7-8 години у нас, в страните от Централна и Източна Европа, а и в световен мащаб. Много често липсата на ясни правила в страните с недостатъчно развита пазарна икономика, неефективността на право прилагането и контролните органи на различни равнища, водят до създаване на силни „спойки” между недобросъвестни и криминално проявени субекти с корумпирани държавни служители. Ето защо потребността от противодействие на корупцията се явява съществен приоритет за всяко стремящо се към демократизиране общество.

За да могат да бъдат изградени ефективни механизми за превенция на корупцията е необходимо нейното познаване, изучаване и внимателно анализиране. До излизането в публичното пространство на конкретни данни за проявлението и размерите на корупционните действия, това беше публична тайна. С регулярното провеждане на национални и сравнителни международни емпирични изследвания на корупцията обществото и властите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на този проблем. Справянето с него, днес е залегнало в основата на провежданите политики, гласувани закони, приети нормативни уредби и т.н. През годините бяха създадени Комисията за борба с корупцията на Народното събрание, Комисията за превенция и противодействие на корупцията на Министерски съвет и Комисията за борба с корупцията на Висшия съдебен съвет.

Всичко това само по себе си подчертава колко сериозен днес е проблемът с превенция на корупцията.

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват обаче даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснение.

Използването на емпирични методи за изучаването на проявленията и последиците от корупция изисква все пак тя да бъде дефинирана. Едно от възприетите определения, залегнало в Системата за мониторинг на корупцията изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”.

Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”.

Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, дадено от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г. В контекста на тази дефиниция реализирането на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента, а именно:

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

В този контекст, залегналата дефиниция в Системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, дава по-пълно и широкообхватно определение на това явление. Въпреки това основен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е тяхната едностранчивост. Те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база на разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

От всичко казано дотук проличава сложността на явлението и неговата неразривна връзка с обществото. Развитието му води след себе си и еволюиране на формите и проявите на корупция. Ето защо определението й ще търпи промени във времето.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция:

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители) и разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С малката корупция се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително неголеми суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен, а гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

С годините на изследване на социалния феномен корупция, е доказана неговата връзка и зависимост от слабите институции и действащите на непазарен принцип икономики. Корупционните практики намират най-силен разцвет в онези сфери на обществения живот, в които определен обществен ресурс се намира под контрола на един или няколко служители. Упражняващият власт в този контекст е ценен в качеството си на фактор, който може да задоволи някакъв частен интерес или да осигури доход.

Нито една обществена сфера не е защитена от корупция. Най-благоприятна обаче е тази, в която гражданите влизат в съприкосновение с държавни структури и техните служители или по-точно мога там, където се злоупотребява с власт. За това корупцията е най-често срещана в сферата на публичната власт (държавни институции, партийнополитическа система, общински власти и местна администрация). Най-сериозната предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частни и публични интереси на областните служители.

Няма сфера, която да е имунизирана срещу корупция, а тя самата се проявява практически навсякъде в обществения живот. От редицата наблюдения и изследвания на този феномен можем да определим няколко основни сфери, в които разпространението на корупцията е високо:

Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор като нейните най-сериозни проявления са при преплитането на частния и публичния интерес на служителите. Казано с други думи, това е желанието им да придобият за себе си допълнителни облаги, възползвайки се от служебното си положение. Проучванията на случаите на сблъсък с корупция показват, че най-често тези лица работят в митниците, съда, полицията и в системата на здравеопазването. Основната причина се корени в лошо проведените реформи в конкретните институции през годините на преход. Това създаде благоприятна среда за развитието и трайно настаняване на корупцията в тях. По този начин те се превърнаха в удобен политически лост за манипулиране и дестабилизиране на властта, което обяснява и липсата на воля в управляващите да доведат започнатите реформи в тях до край.

Друга сфера, в която се наблюдава застъпване на корупцията е финансирането на политическите партии. Основната причина е, че това е особено слабо регламентирана сфера. Либералните законови правила за дарения, непрозрачната система за определяне на държавните субсидии и практическата липса на надзор засилват широко разпространеното незаконно финансиране и корупция, въпреки че преките доказателства за корупция са рядкост.

Значителни корупционни схеми се крият също така и при разпределянето на държавни средства чрез обществени поръчки. Нормативната уредба в сферата на обществените поръчки продължава да бъде недостатъчна въпреки общото развитие на законодателството. По-конкретно, процедурите за съдебен контрол са крайно неефективни и допринасят за разрастването на система за разпределяне на договори, която позволява тайни споразумения и корупция на високо ниво и в огромни размери.

Могат да се разграничат две основни цели, водещи до корупционни действия: получаване на конкретни облаги и избягване на определени разходи или санкции. На базата на тях могат да бъдат очертани четири основни типа корупционни действия:

В зависимост от различните сфери, в които се проявява корупцията, тя се характеризира със специфични форми. Например, проявленията й в администрацията са насочени основно в преразпределението на държавните ресурси. Това се наблюдава в случаите, когато държавата е продавач или получател на дадена стока или услуга. Конкретните проявления, които могат да бъдат наблюдавани тук са свързани с продажба или покупка на стоки или услуги на различни от реалните (пазарни) стойности (по-високи или по-ниски) като с това се цели облагодетелстване на конкретно лице или лица за сметка на държавата. Други форми на корупционни прояви тук, могат да произтекат от правителствения контрол върху финансово-кредитни институции. Чрез подкуп може да се осигури получаването на кредит или привилегировани условия за неговото изплащане. Не по-малко сериозни са и проявленията на корупция с цел получаване на конкретна информация от държавни служители. Подобна информация може да бъде условя за провеждане на търгове или обществени поръчки с висока стойност. Не на последно място може да се споменат и случаите, когато държавни служители трябва да извършват контролни функции. Например да оценят изпълнението на конкретна обществена поръчка. В този случай те могат неправомерно да определят поръчката за изпълнена или не изпълнена.

Различни корупционни практики се зараждат и в политическата сфера като резултат на концентриране на властов ресурс в нея. Тяхното проявление може да бъде в различни форми. Една от най-разпространените е незаконното финансиране на политическите партии. То е свързано с нерегламентирано получаване на средства за дейността им, което обикновено се съпътства от поемане на ангажименти от страна на облагодетелстваните политически субекти да влияят в полза на своите „дарители”. Такава форма на влияние е и нелегитимният лобизъм. Той защитава частни (най-често икономически) интереси, които са в разрез с общественото благо. Нелегитимният лобизъм може също така да се извършва не само на партийно, но и на личностно ниво. В този случай бенефициент на незаконните облаги е конкретен политически лидер и заемащ висок правителствен пост служител, който прокарва частните интереси на своя „спонсор”.

Друга форма на политическа корупция е „купуването” на политическо и електорално влияние. То може да се изрази както чрез пряко и косвено „купуване” на гласове при провеждане на избори, така и чрез осигуряване на политическа подкрепа от страна на други политически субекти (партии и коалиции) при провеждане на определена политика или за извършване на конкретен законодателен акт. Тази форма на политическа корупция се прояви ярко в проведените парламентарни и местни избори през 2009 г. и отприщи огромна вълна на обществено недоволство и нетърпимост към проявите й.

Една от най-рисковите корупционни сфери е съдебната система. Разпространението на корупцията в нея благоприятства нейното налагане в публичния сектор. Неефективната работа на съдебната система създава усещането у обществото за безнаказаност на корупцията. Конкретни прояви тук могат да бъдат по отношение на констатирането и регистрирането на извършено нарушение или престъпление, съставяне на актове, налагане на глоби и други видове санкции, отказ от образуване на предварително производство, прекратяване на предварително производство или връщане за допълнително разследване и т.н.

Една от основните сфери на проявление на корупция, с които се сблъскват гражданите е в обществените услуги. Като най-рискови групи тук се открояват лекарите. Чести поводи за използване на подкуп при тях са например получаването на болничен лист, насочването към специалисти и медицински експерти, извършването на някои видове изследвания и др. Друга такава група са преподавателите и най-често тези във висшите учебни заведения. Най-видими са случаите на корупция при завишаване на оценки при полагане на изпити, при получаване на предварителна информация за изпитни теми.

От законова гледна точка, в повечето правни системи съществуват следните понятия, дефиниращи проявите на корупция:

Разгледани от правна гледна точка, формите на проява на корупционни действия могат да бъдат най-общо две:

От гледна точка на наказателното право, като корупционни са квалифицирани общите престъпления по служба. Тогава, когато държавен служител извърши или не извърши нещо, което е задължен да извърши в кръга на служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. Друг вид корупционни престъпления са длъжностните присвоявания. Много често тези длъжностни присвоявания биха могли да бъдат извършвани в съучастие с други работещи в структурата на съответната администрация – обикновено по-висшестоящи.

Професионалната етика е призвана да решава проблемите с някои гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Такъв пример можем да дадем с конфликта на интереси. Реално той самият не е корупция, но конфликтът на интереси е ситуация, при която потенциално съществува възможност за корупция. Те са един от проблемите, които са свързани с корупцията и без да са пряка корупция, допринасят най-много за разрушаването на доверието на гражданите в администрацията и за тяхната мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. Ето защо конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в етичните кодекси.

От всичко казано в главата става ясно, че пъстротата на корупцията е изключително разнообразна в зависимост от конкретните сфери и ситуации, в които се проявява.

През изминалите години разпространението на корупцията придоби значителни мащаби. Нейните прояви във всички сфери и дейности доведоха до повишаване на нетърпимостта на гражданите. Нейната важност като обществен проблем, възпрепятстващ развитието на страната, се изкачи от 5-то място през 2004 година до 1-во през първите две години от членството на България в Европейския Съюз. Относителния дял на определящите я като сериозен проблем се увеличи двойно само за 4 години.